Изследвания

Редица международни изследвания категорично доказват изключителната важност на сбогуването с починалото дете за траурния процес на родителите. Психолозите съветват да им бъде дадена възможност да го погребат или кремират, тъй като тъгуването е изключително важна стъпка към възстановяване от загубата, а човек не може да тъгува за безименно дете, което никога не е виждал. При родители, които са получили възможност да се сбогуват с бебето си и чиято емоционална травма е призната от обществото, се наблюдават значително по-малко депресивни и тревожни разстройства и по-бързо възстановяване.

• Ефектите от контакта с мъртвородените бебета върху тревожността и депресията на майките (Joanne Cacciatore, Ingela Radestad, Frederik Froen; 2008)

Проучването има за цел да изследва ефекта, който оказват виждането и държането в ръце на мъртвороденото бебе върху риска от тревожност и депресия на майките при следващата бременност и дългосрочно. Извадката се състои от 2292 жени, 286 от които са били бременни по време на изследването.

95% от майките са видели мъртвороденото си бебе, а 90% са го държали в ръцете си, като почти всички оценяват благоприятния ефект на този контакт. Повечето от майките, които не са видели бебето си, изразяват съжаление за пропуснатата възможност. Майките, които са видели и държали бебето си, имат по-малко симптоми на тревожност и депресия спрямо майките, които не са го направили.

Резултатите ясно показват, че виждането и държането на мъртвороденото бебе се свързва с по-малко симптоми на тревожност и депресия дългосрочно. Изследването заключва, че вместо да бъдат обезкуражавани майките да видят и държат мъртвороденото си бебе, трябва да им бъде оказана подкрепа при следваща бременност. Също така, предвид че отношението на обгрижващите лица може да повлияе на реакциите на скърбящата майка, то трябва да включва подкрепа, отзивчивост и готовност за улесняване на контакта с мъртвороденото бебе.

• Виждане и държане на мъртвородено бебе: Чувствата на майките в зависимост от начина, по който бебето им е било представено (Kerstin Erlandsson, Jane Warland, Joanne Cacciatore, Ingela Radestad; за печат, 2012)

Данните се събират от март 2008 до април 2010 чрез въпросник, публикуван от Националната шведска фондация за деца и попълнен онлайн.

Извадката се състои от 840 участници, преживели мъртво раждане след 22 г.с. от 1955 до 2010 г.

Резултатите показват, че когато на майките им бъде показано бебето като нормална част от раждането, без да бъдат питани дали искат да го видят, те определят преживяването като по-комфортно в сравнение с майките, които са били попитани дали искат да видят бебето си. Също така, майките, които не са били попитани, имат по-малко страх в тази ситуация и са се почувствали по-естествено и по-добре отколкото тези, които са били попитани от медицинския персонал.

Заключението от проучването е, че майките на мъртвородени бебета се чувстват по-естествено, по-добре и по-комфортно, както и по-малко уплашени, ако обгрижващият персонал подкрепя установяването на контакт между майката и бебето, като просто й го покаже, без да я пита дали иска да го види. Следователно, обгрижващите лица трябва да подхождат към скърбящите майки с нежност и човечност, изхождайки от презумпцията че майките искат да видят и подържат мъртвороденото си бебе.

• Дългосрочни резултати за майките, които са държали или не са държали мъртвороденото си бебе (Ingela Radestad, Pamela Surkan, Gunnar Steineck, Sven Cnattinguis, Erik Onelov, Paul Dickman; 2007)

Извадката се състои от 380 жени, които са преживели раждане на мъртвородено бебе в Швеция през 1991. Данните са събрани чрез въпросници, изпратени по пощата. 309 от жените отговарят на въпроса дали са държали мъртвороденото си бебе.

Проучването разкрива цялостен благоприятен ефект при майките, които са държали бебето си, родено след 37 г.с., докато няма ясен резултат при майки, държали бебето си, родено в 28-37 г.с. Нагласата на обслужващия персонал има отношение към това дали майката държи мъртвороденото си бебе или не.

Изводът е, че ако майката бива подпомогната от медицинския персонал да подържи бебето си, това преживяване ще има дългосрочен благоприятен ефект върху нея.

• Откъси от книгата “Какво те чака през първата година на детето” (Heidi Murkoff, Arlene Eisenberg, Sandee Hathaway; 2008)

“Вижте бебето си, подръжте го, дайте му име. Тъгуването е изключително важна стъпка към възстановяване от загубата. Човек обаче не може да тъгува за безименно дете, което никога не е виждал. Дори бебето да е увредено, специалистите съветват да го видите, защото онова, което си представяме, обикновено е по-лошо от действителността. Като държите бебето и му дадете име, ще направите смъртта му по-реална за вас и ще се справите по-лесно с нея. Същият ефект ще има и уреждането на погребение. Това ще е още една възможност да си вземетео довиждане с него. А гробът ще ви осигури място, където да посещавате вашето бебе през идните години.”

“Запазете си снимка – много болници го правят – или други спомени, за да имате някакъв скъп за вас материален предмет, койта да ви помага да си спомняте за вашето изгубено бебе. Колкото и мрачно да звучи, специалистите твърдят, че помага.”